Записки по Симитлийската конвенция и стабилността
София, Благоевград, Симитли.
Разтревожен за стабилността в невралгичната национална точка Симитли, посетих с велосипед региона, с цел да видя с очите си ситуацията и настроенията след всеобщия пердах, с който стартира 2020 в центъра на емблематичния град. В петъчния ден, до момента в който министър председателят Бойко Борисов инспектираше с джипката градежа на “Хемус ”, аз направих неочаквана инспекция с колело на “Струма ”, по оста Благоевград - Симитли.
По градежа на “Струма ” наподобява се работи. Камиони с неподвижен материал на няколко пъти ме скриваха в облак прахуляк, верижни машини пълзят по насипите; над остарелия тунел до село Железница (на хвърлей от Симитли) има две нови тръби в планината, през които ще минава новият тунел на “Струма ”.
Масовият пердах в симитлийската новогодишна нощ
има дълга предистория,
в която ще ви въведа, тъй като детайлите са значими.
През септември 2016 година на един селски събор в региона предприемачът Методи Бачев (по негово време реализатор на огромни публични поръчки, в това число по “Струма ”) направи от микрофона на събитието чудовищно изявление по адрес на Бойко Борисов, намесвайки и кмета на Симитли Апостол Апостолов. Така се роди смущаващата Легенда за Симитли, с която много българи са осведомени, а ние няма да преразказваме поради много фриволните изказвания от съкровен темперамент, намесени в нея.
Апостол Апостолов е някогашен футболен арбитър и кмет на Симитли пети мандат. Той е подсилен от всички локални партии, обединени в коалиция “Бъдеще за община Симитли ”, а по личните му концепции “неговата партия е Община Симитли ”. Тъкмо по тази причина е толкоз значима стабилността на Симитли, където всички партии работят дружно за добруването на народа.
Но очевидно от времето на това пиянско изявление (2016), а може би и преди този момент, сред тези мощни симитлийци Бачев и Апостолов съществува ужасно напрежение, което в новогодишната нощ е избухнало под формата на същинско меле пред заведението на Бачев в центъра на града, където чества немалка част от популацията. Двете страни взаимно се упрекват в инициирането на експанзията. На показани по малкия екран видеозаписи се вижда, че
всички ангажирани водят война мъжката
- без значение кой пръв е почнал. В багра с изключение на двамата основни герои вземат участие техни близки, личен състав от заведението, другари, родственици. Между които и синът на кмета, който е народен представител от ГЕРБ и футболен арбитър - Стефан Апостолов. Тази характерност - футболен рефер от Югозапада, сама по себе си носи ехото на необикновен подвиг и характерна настройка към живота. Депутат от ГЕРБ се знае какво значи, това също е забележителна характерност.
В тази връзка би трябвало да приведем и един културен факт, който приказва доста за атмосферата в региона.
Съществува гигантска по размер фолклорна поема в стила на футболните агиткаджийски песни, в която безчет пъти националният талант на Югозапада повтаря една ругатня по адрес на Симитли, която тук не можем да цитираме даже почти. Темата на тази безкрайна творба е, че Симитли не е град, футболът на Симитли е заслужен за пренебрежение и както казахме - най-тежки и изобретателни псувни, като даже се загатва и Сталин, който съгласно поемата - “...остро жигосах селяните в Симитли ”.
(А Симитли въпреки всичко е град, освен това с не зле ремонтиран център. На мястото на Фандъкова бих пробвал да наемам симитлийските компании, не знам чии са.)
С оглед на всичко изложено дотук - разбирате паниката ми за стабилността и добруването на този взривоопасен регион.
Отидох в Симитли не като публицист, а като естественик, странник, психо-социален антрополог, пацифист и хуманист.
Исках да видя с очите си - застрашена ли е симитлийската непоклатимост, здрава ли е Симитлийската спогодба? Има ли в град Симитли разделяне - хората на Бачев против хората на Апостолов? Има ли заплаха от ескалация на напрежението и кървясъл цивилен спор?
Дали стават такива боеве и за публични поръчки?
Опитах да заговоря симитлийци на тези тематики (разбира се, не с такива патетични думи). Исках да видя - дали при споменаването на случая от новогодишната нощ елементарните симитлийци ще се изправят един против различен като Монтеки и Капулети, дали ще се надпреварват да се злепоставят едни други. Нищо сходно не се случи, по-скоро мен гледаха необичайно, че съм пристигнал отнякъде да си вра носа в правовия ред на град Симитли.
Влязох в заведението, откъдето са пламнали пиратките на раздора - “димящ револвер ” (повод за конфликта) били пиратки пред заведението на Бачев, против които пристигнал да стачкува кметът Апостолов - и се почнали.
В петъчния предиобед заведението беше цялостно, попитах млад мъж дали има свободно място на неговата маса.
Той не ми отговори, цъкаше си на телефона, помислих, че не ме е чул, и повторих: " Свободно ли е, извинете? " Без да подвига взор от телефона, младият мъж изрече: " По принцип не, само че може да седнеш! "
“А боят на Нова година тука ли стана? ”
Мъжът с скука реалокира взор от екрана си и ми отговори:
“По принцип не. Но може да стане. ”
Аха.
Долу-горе в тия ударения протекоха и други мои диалози с народа на Симитли, само че един Кирчо се оказа по-сговорчив. Той обаче се показа като “пенсионер по болест, на 27 ”. Каза, че на никое място не ходил на Нова година и от мене чува за боя; по принцип, вика, не сме такива хора, единствено на пияна глава скачаме на пердах. Каза още, че не излиза на никое място и си стои у дома. Проведохме почти следния разговор на площада.
“Четеш ли църковни книги? ”
“Позна! Не единствено църковни, само че църковните са доста забавни. ”
“Кога направиха ремонта тука? Много е хубаво, в София са по-зле ремонтите. ”
“Че по кое време беше… Те тука непрекъснато си ремонтират, ей там вършат нещо пак… Постоянно си ремонтират. ”
“Кои компании? ”
“Не знам, аз съм пенсионер. ”
(В този миг симитлийския площад прекоси служащ с жълта жилетка “Агромах ”. “Агромах ” е компанията, с която Бачев в близкото минало изпълняваше огромни публични поръчки. Но след това чудовищно изявление на Бачев преди няколко години компанията смени името си на “Грома Холд ”; а в този момент във връзка настоящите бойни дейности компанията излезе със особено изказване за медиите, в което се разграничава от Бачев и твърди, че няма нищо общо с него.)
Разменихме последни реплики с младия пенсионер Кирчо:
“Библиотеката работи ли? ”
“Да, оттова си вземам книгите. ”
Реших да прегледам библиотеката, за която има указателна табела още на входа на града, след това видях още една, както и трета такава - пред самото читалище (санирано) на площада има табела “Библиотека ”, която сочи право в постройката.
Там организирах още един чудноват диалог, към края на който читалищната служителка съобщи, че библиотекарката е в отпуск.
“А вие от кое място сте? ”.
“От София, вестник СЕГА. Дойдох да видя ситуацията след багра. В Симитли продава ли се вестник СЕГА? ”
“Не знам, питайте ” - сподели дамата и ме посъветва с езика на тялото си да напусна града.
Намерих с малко труд един брой на вестник СЕГА, беше най-отпред на будката, само че затрупан с нещо друго.
Оттеглих се с колелото към Благоевград, инспектирах отново градежа на “Струма ” и отидох да си хвана влака.
На гарата в Благоевград две девойки шумно се целуваха.
Разтревожен за стабилността в невралгичната национална точка Симитли, посетих с велосипед региона, с цел да видя с очите си ситуацията и настроенията след всеобщия пердах, с който стартира 2020 в центъра на емблематичния град. В петъчния ден, до момента в който министър председателят Бойко Борисов инспектираше с джипката градежа на “Хемус ”, аз направих неочаквана инспекция с колело на “Струма ”, по оста Благоевград - Симитли.
По градежа на “Струма ” наподобява се работи. Камиони с неподвижен материал на няколко пъти ме скриваха в облак прахуляк, верижни машини пълзят по насипите; над остарелия тунел до село Железница (на хвърлей от Симитли) има две нови тръби в планината, през които ще минава новият тунел на “Струма ”.
Масовият пердах в симитлийската новогодишна нощ
има дълга предистория,
в която ще ви въведа, тъй като детайлите са значими.
През септември 2016 година на един селски събор в региона предприемачът Методи Бачев (по негово време реализатор на огромни публични поръчки, в това число по “Струма ”) направи от микрофона на събитието чудовищно изявление по адрес на Бойко Борисов, намесвайки и кмета на Симитли Апостол Апостолов. Така се роди смущаващата Легенда за Симитли, с която много българи са осведомени, а ние няма да преразказваме поради много фриволните изказвания от съкровен темперамент, намесени в нея.
Апостол Апостолов е някогашен футболен арбитър и кмет на Симитли пети мандат. Той е подсилен от всички локални партии, обединени в коалиция “Бъдеще за община Симитли ”, а по личните му концепции “неговата партия е Община Симитли ”. Тъкмо по тази причина е толкоз значима стабилността на Симитли, където всички партии работят дружно за добруването на народа.
Но очевидно от времето на това пиянско изявление (2016), а може би и преди този момент, сред тези мощни симитлийци Бачев и Апостолов съществува ужасно напрежение, което в новогодишната нощ е избухнало под формата на същинско меле пред заведението на Бачев в центъра на града, където чества немалка част от популацията. Двете страни взаимно се упрекват в инициирането на експанзията. На показани по малкия екран видеозаписи се вижда, че
всички ангажирани водят война мъжката
- без значение кой пръв е почнал. В багра с изключение на двамата основни герои вземат участие техни близки, личен състав от заведението, другари, родственици. Между които и синът на кмета, който е народен представител от ГЕРБ и футболен арбитър - Стефан Апостолов. Тази характерност - футболен рефер от Югозапада, сама по себе си носи ехото на необикновен подвиг и характерна настройка към живота. Депутат от ГЕРБ се знае какво значи, това също е забележителна характерност.
В тази връзка би трябвало да приведем и един културен факт, който приказва доста за атмосферата в региона.
Съществува гигантска по размер фолклорна поема в стила на футболните агиткаджийски песни, в която безчет пъти националният талант на Югозапада повтаря една ругатня по адрес на Симитли, която тук не можем да цитираме даже почти. Темата на тази безкрайна творба е, че Симитли не е град, футболът на Симитли е заслужен за пренебрежение и както казахме - най-тежки и изобретателни псувни, като даже се загатва и Сталин, който съгласно поемата - “...остро жигосах селяните в Симитли ”.
(А Симитли въпреки всичко е град, освен това с не зле ремонтиран център. На мястото на Фандъкова бих пробвал да наемам симитлийските компании, не знам чии са.)
С оглед на всичко изложено дотук - разбирате паниката ми за стабилността и добруването на този взривоопасен регион.
Отидох в Симитли не като публицист, а като естественик, странник, психо-социален антрополог, пацифист и хуманист.
Исках да видя с очите си - застрашена ли е симитлийската непоклатимост, здрава ли е Симитлийската спогодба? Има ли в град Симитли разделяне - хората на Бачев против хората на Апостолов? Има ли заплаха от ескалация на напрежението и кървясъл цивилен спор?
Дали стават такива боеве и за публични поръчки?
Опитах да заговоря симитлийци на тези тематики (разбира се, не с такива патетични думи). Исках да видя - дали при споменаването на случая от новогодишната нощ елементарните симитлийци ще се изправят един против различен като Монтеки и Капулети, дали ще се надпреварват да се злепоставят едни други. Нищо сходно не се случи, по-скоро мен гледаха необичайно, че съм пристигнал отнякъде да си вра носа в правовия ред на град Симитли.
Влязох в заведението, откъдето са пламнали пиратките на раздора - “димящ револвер ” (повод за конфликта) били пиратки пред заведението на Бачев, против които пристигнал да стачкува кметът Апостолов - и се почнали.
В петъчния предиобед заведението беше цялостно, попитах млад мъж дали има свободно място на неговата маса.
Той не ми отговори, цъкаше си на телефона, помислих, че не ме е чул, и повторих: " Свободно ли е, извинете? " Без да подвига взор от телефона, младият мъж изрече: " По принцип не, само че може да седнеш! "
“А боят на Нова година тука ли стана? ”
Мъжът с скука реалокира взор от екрана си и ми отговори:
“По принцип не. Но може да стане. ”
Аха.
Долу-горе в тия ударения протекоха и други мои диалози с народа на Симитли, само че един Кирчо се оказа по-сговорчив. Той обаче се показа като “пенсионер по болест, на 27 ”. Каза, че на никое място не ходил на Нова година и от мене чува за боя; по принцип, вика, не сме такива хора, единствено на пияна глава скачаме на пердах. Каза още, че не излиза на никое място и си стои у дома. Проведохме почти следния разговор на площада.
“Четеш ли църковни книги? ”
“Позна! Не единствено църковни, само че църковните са доста забавни. ”
“Кога направиха ремонта тука? Много е хубаво, в София са по-зле ремонтите. ”
“Че по кое време беше… Те тука непрекъснато си ремонтират, ей там вършат нещо пак… Постоянно си ремонтират. ”
“Кои компании? ”
“Не знам, аз съм пенсионер. ”
(В този миг симитлийския площад прекоси служащ с жълта жилетка “Агромах ”. “Агромах ” е компанията, с която Бачев в близкото минало изпълняваше огромни публични поръчки. Но след това чудовищно изявление на Бачев преди няколко години компанията смени името си на “Грома Холд ”; а в този момент във връзка настоящите бойни дейности компанията излезе със особено изказване за медиите, в което се разграничава от Бачев и твърди, че няма нищо общо с него.)
Разменихме последни реплики с младия пенсионер Кирчо:
“Библиотеката работи ли? ”
“Да, оттова си вземам книгите. ”
Реших да прегледам библиотеката, за която има указателна табела още на входа на града, след това видях още една, както и трета такава - пред самото читалище (санирано) на площада има табела “Библиотека ”, която сочи право в постройката.
Там организирах още един чудноват диалог, към края на който читалищната служителка съобщи, че библиотекарката е в отпуск.
“А вие от кое място сте? ”.
“От София, вестник СЕГА. Дойдох да видя ситуацията след багра. В Симитли продава ли се вестник СЕГА? ”
“Не знам, питайте ” - сподели дамата и ме посъветва с езика на тялото си да напусна града.
Намерих с малко труд един брой на вестник СЕГА, беше най-отпред на будката, само че затрупан с нещо друго.
Оттеглих се с колелото към Благоевград, инспектирах отново градежа на “Струма ” и отидох да си хвана влака.
На гарата в Благоевград две девойки шумно се целуваха.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ